Полезни съвети

По= лезни съвети

= Помагало по литература за изпита след 7 клас
Разработка от
Ангел Малинов

= КАК СЕ ПИШЕ СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИ= 045; ПО ЛИТЕРАТУ&#= 1056;ЕН ПРОБЛЕМ

      Съчинениет= 086; по литературе= 085; проблем се базира върху анализа на творбата, който включ&#= 1074;а изследване на нейния пряк и скрит смисъл, на не= йните вътрешни връзки и взаимозави= 089;имости, мястото є в цялостния литературе= 085; процес и жанровата є специфика. Анализът обаче е възможно най-цялостн&#= 1086; и всестранно осмисляне на произведен= 080;ето, а съчинениет= 086; винаги има определен зрителен ъгъл към него и конкр&= #1077;тен фокус на разсъждени= 077;.
Съчинениет= 086; е следващата, по-висока степен на овладяване на художестве= 085;ия текст след преразказа с елементи на разсъждени= 077; (ПЕР). Методическ= 086;то съседство между двата &= #1078;анра е следствие &= #1086;т тяхната близост, но все пак разликите са съществе&#= 1085;и и е необходимо добре да се осмислят. В общи линии те са следните:
   а. Докато при ПЕР преобладав= 072; преразказъ= 090;, а разсъждени= 103;та са вторични, защото са сл&= #1077;дствие от него, при съчинениет= 086; преобладав= 072;т разсъждени= 103;та, а преразказъ= 090;, доколкото го има, служи само за илюстрация на мисълта.
   б. Докато при ПЕР се следва сюжетът на творбата, при съчинениет= 086; се следва логиката на мисълта, а със сюжета се борави свободно. Възможно е да се даде пример от края, после от началото на текста, после от средата и така нататък.
   в. Различна е степента на осмисляне и тълкуване на текста при двата жанра. ПЕР има главно информатив= 085;а цел – да запознае слушателя или читателя с непознато нему произв&#= 1077;дение или да регистрира степента на познаванет= 086; му от преразказв= 072;щия и, естествено, неговите езикови и интелектуа= 083;ни възможност= 080;. Съчинениет= 086; по литерату&#= 1088;ен проблем има интерпрета= 090;ивна цел – то “оглежда” скрития, непостигна= 090;ия досега смисъл на вече познатата по съдържание творба. При съчинениет= 086; степента на аргументац= 080;я е много по-голяма, а търсенето на необходими= 090;е доказателс= 090;ва – много по-активно.
      Литературн= 086;то съчинение има своя зад&= #1098;лжителна структура, която включва:
   а. Кратък увод – прави се встъпление към темата; казва се нещо за автора, за произведен= 080;ето, за героите и конфликтит= 077; в него или се изразява ли&#= 1095;но отношение към поставения проблем; уво&= #1076;ът не бива да бъде шаблонен, а конкретен, съобразен с онова, за което ще се разсъждава.    б. Теза – основна мисъл; в няколко изречения се формулира главното, по което ще се разсъждава в доказа&#= 1090;елствената= част; тезата трябва да съдържа в необходими= 103; ред подт&#= 1077;зите – съставките на мисълта, нейните вътрешни яд&#= 1088;а; от правилната формулиров= 082;а на тезата зависи логиката на изложениет= 086; по-нататък.
   в. Дока&#= 1079;ателствена= част – основният структурен компонент на съчинени&#= 1077;то; подтези= 090;е се разгръщат обстоятелс= 090;вено и детайлно; и= зползват се методите на аргумента, доказателс= 090;вото, сравнениет= 086; и обобщениет= 086;; за илюстрац&#= 1080;я на мисълта могат да бъдат цитирани възлови моменти в повествова= 085;ието; необходимо е да има граматичес= 082;а и смислова връзка между ав&#= 1090;оровия текст и цитата; цитатите на проза са задължител= 085;о вътре в текста и се поставят в кавички; цитатите на поезия са два вида – вътре в текс&= #1090;а (сравнителн&#= 1086; кратки, поставят се в кавички, след тях мисълта може да продължи) или на нов ред (без кавички, спазват графичната подредба на текста, трябва да завършват авторова&#= 1090;а мисъл, а не да я предхождат).<= br>    г. Извод обобщение – също кратък и синтетиче&#= 1085;; не бива да повтаря вече изказана мисъл, а да вн= ;ася нов смислов акцент, да обобщава и убеждава.
Възниква въпросът, за какво обикновено се разсъжда&#= 1074;а в литературн= 086;то съчинение. Посоките са различни – за мотивите в поведение&#= 1090;о на героите, за отношениет= 086; на автора към тях, за нашето отношение като читатели, за онова, което не е казано пряко, но се подразбира, за ролята на художестве= 085;ите похвати...
     При разсъждени= 103;та можем да се ръководим от следните три евристични (откривател&#= 1089;ки) въпроса:
   а. Какво казва автор&#= 1098;т? Проблемът е, че всеки текст казва и подсказва безброй неща. С оглед на темата об&= #1072;че тълкувател= 103;т трябва да постави необходими= 090;е акценти върху най-важните от тях, да ги изтъкне, да ги открои и подчини на своята д&#= 1086;казателств= ена стратегия.
   б. Защо го казва? Всяко произведен= 080;е има крайна цел на внушението, логика на осмисляне на конфликт&#= 1072;, свои скрити вътрешни връзки, свой подтекст.
   в. Как го казва? Този въпрос насочва към специфично литературн= 086;то, към поетиката на творбата и връзката между форма и съдържание. Разсъждени= 077;то за художестве= 085;ите похвати обаче не бива да е самоцелно и &= #1086;ткъснато от разсъждени= 077;то за идеите. Напротив – трябва постоянно да се изяснява ка&#= 1082; използвани= 103;т литературе= 085; похват води до съответнот= 086; внушение.
     Текстът= ;, който се тъл&= #1082;ува, принадлежи към художестве= 085;ия стил, а съчинениет= 086; върху него – към научния. Затова е задължител= 085;о да се спазват нормите на тоя стил, а те включват логика на изложениет= 086;, проблемнос= 090;, яснота, целенасоче= 085;ост на внушението, задължител= 085;а употреба на литературн= 086;-научната терминолог= 080;я. Трябва да се отбележи обаче, че в ученически= 090;е съчинения се допуска повече експресивн= 086;ст, а анализът на литературн= 072; творба борави не са&= #1084;о с термини, а и с новосъздад= 077;ни от тълкуват&#= 1077;ля метафори. Което не променя съществено неговата характерис= 090;ика като дял на научния сти&#= 1083;.
     Писането на съчинение разсъждени= 077; по литерату&#= 1088;ен проблем е сложна интелектуа= 083;на дейност. Въобще изучаванет= 086; на художест&#= 1074;ената литература има за задача да развива мисленето на ученика и да го приобщава к&#= 1098;м значими нравствено-&#= 1093;уманистичн= и ценности. Трудността на жанра обаче е предизвика= 090;елство за умния, а не удобен повод за &= #1076;искредитац= ;ия на предмета роден език и литература и за обидна спекулация с така наречения субективиз= 098;м в оценяванет= 086;. При правилен подход субективиз= 098;м няма. Има подготвени или неподго&#= 1090;вени проверител= 080;, интелигент= 085;и или посредстве= 085;и ученици. Нещо повече – никаква друга форма на изпитване не може така цялостно и комплексно да оцени подготовка= 090;а и умствените възможност= 080; на ученика, както тази. Решаването на тестове регистрира само повърх&#= 1085;остни знания и е функция на една кръ&#= 1089;тословична= култура. Ученическо= 090;о съчинение за учителя е като рентгенова= 090;а снимка за лекаря – то показва в детайли вътрешното състояние н&#= 1072; организма и е най-съвърше&#= 1085; метод за изследване= 090;о му.
     Накрая ще припомним на нашите млади прият&#= 1077;ли, че изпитът по литература проверява както степента на овладяване на знанията по предмета и нивото на общата култура, так&= #1072; и възможност= 080;те за творческот= 086; им прилаган&#= 1077; в конкретна ситуация. В единството на ерудиция и творчество е залогът за успех – не само в училището, но и в живота= .

<= o:p>