MIME-Version: 1.0 Content-Type: multipart/related; boundary="----=_NextPart_01CA0C9A.78874BB0" Този документ е еднофайлова Web страница, известна също като файл за Web архив. Ако виждате това съобщение, вашият браузър или редактор не поддържа файлове за Web архиви. Изтеглете браузър, който поддържа Web архиви, например Microsoft Internet Explorer. ------=_NextPart_01CA0C9A.78874BB0 Content-Location: file:///C:/858A1B37/file0663.htm Content-Transfer-Encoding: quoted-printable Content-Type: text/html; charset="us-ascii" Из "Енциклопед= ;ичен речник на литературнl= 0;те термини"

Из "Енциклопе = 76;ичен речник на литературн= 080;те термини"


=    Из "Енциклопе = 76;ичен речник на литературн= 080;те термини" Ив&#= 1072;н Богданов Издателств= 086;            “Петър Берон”, София  1993 г=

 

.

 

 

~А~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;легория-и= 079;раз,в който се говори за един предмет или проява, а се подразбира= 090; други.Творч&#= 1077;ски похват,широ&#= 1082;о използван в художестве= 085;ата литература, конкретиза= 094;ия на идея или мисъл посредство= 084; образ,в който е вложен прен&#= 1086;сен смисъл.А. се основава на съпоставим= 086;стта между две прояви,от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата-кон&#= 1082;ретен.В елементарн= 072;та си форма А. се изчерпва с разтълкува= 085;ето на конкретния образ, а при п= ;о- сложните си форми на преносния смисъл, влож&= #1077;н в разказанит= 077; или в изобразени= 090;е прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначим= 080; изводи. В такива случаи А. се съчетава с нравоучите= 083;ни и възпитател= 085;и внушения.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;литерация<= /b>-метрико-хар= моничен способ за увеличаван= 077; и разнообраз= 103;ване на речевата експресия, основан върху повторяемо= 089;тта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертава= 085;ето на особено в&= #1072;жните по смисъл думи в стиха.=

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;люзия-сти= 083;истически и реторическ= 080; обрат,троп с = предназначk= 7;ние да породи впечатлени= 077; или идея не ч= рез пряко изразяване, а по асоциативе= 085; път.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;нализ- литературо= 074;едски прочит на текст, за да бъдат установени или преценени лит.-худ. или l= 3;ит.-познават&= #1077;лните му качества. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;налогия-с= 090;илистическ&= #1080; похват, при к= ойто за разлика от сравнение, дето се съпоставят тъждествен= 080; явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой важен признак явления и пр&= #1086;яви.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;нафора-ст= 080;листическа фигура, способ за увеличаван= 077; изразителн= 086;стта на словото посредство= 084; повторение на звуци, думи и израз&= #1080; в началото на няколко следващи стихове или фрази.Често се използва в ораторска&#= 1090;а реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази.Когат&#= 1086; повторение= 090;о е в края на стиха или на фразата, фиг&= #1091;рата се нарича епифора.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;нтагонист<= /b>-един от двата основни образа, изразители на противопол= 086;жни възгледи и интереси.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;нтигерой - в противовес на традиционн= 080;я образ на лит&= #1077;ратурния герой, тип на лит.образ с различни, дори противопол= 086;жни черти. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;нтитеза- стилистиче= 089;ка и реторическ= 072; фигура, осно&= #1074;ана на контраст между два логически противопол= 086;жни образа или понятия в един и същ пе= риод чрез използване= 090;о на антоними. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;нтономазия-стилистич&= #1077;ски и реторическ= 080; обрат, разно&= #1074;идност на метонимия, при който личното име се заменя с нарицателн= 086;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;рхетип-най= -стар познат текст на важен книжовен и историческ= 080; паметник.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 40;сонанс-съ= 079;вучие на гласни звуци в една или в няколк&= #1086; думи, противоп. дисонанс.

~Б~

·  <= u>Белетристи= 082;а-лит.-худ. произведен= 080;я в немерена реч, в проза, начело с роман, повест, новела, разказ и при&= #1082;азка

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 41;иблейски мотиви и сюжети-комп&#= 1083;екс лит.-худ. произведен= 080;я от разнообраз= 085;и видове и жанрове, раз&= #1088;аботващи теми, заимствани от двата дяла в Библи&= #1103;та- Вехт и Нов завет, разпростра= 085;ени в страните, дето християнст= 074;ото и юдейската му версия са = внедрени. Б.м. и с. оказват силно влияние вър&#= 1093;у развитието на световната л-ра, след като христи&#= 1103;нството става господства= 097;а религия в Стария свят между Vв. и начало на ХІХв. , след което култ.-общ. му влияние започва да о&= #1090;слабва.Възk= 6;ействието на Б.м. и с. върху худ.л-р= а намира израз освен в идейно-тема&#= 1090;ично и в сюжетно-ком&#= 1087;озиционно отношение и допринася за внедряване= 090;о и разпростра= 085;яването на редица лит.жанрове, в които библ&= #1077;йският дух и стил отзвучават особено сил&#= 1085;о(сказание, легенда, притча, послание, афоризъм).

~В~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 42;ечни образи-ли = 90;ературно-ху&= #1076;ожествени образи, добили непр&#= 1077;ходно култ.-истор. значение поради прон&#= 1080;кновеното обобщение на общочовешк= 080; черти в тях.В осовата на всеки от тях е въплътен мит или легенда с наднациона= 083;но значение.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 42;ъзвишено-= 077;стет.катего= рия, емоционалн= 072; оценка на ре&= #1089;пектиращи постъпки поради изключител= 085;о благородст= 074;о на духа, а също и на природни феномени с изключител= 085;о величие.Как&#= 1090;о в единия, так= а и в другия случай отзвук на чувствител= 085;остта на човешката душа и на копнежа й по осъществен идеал. <= o:p>

~Г~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 43;ероично-е= 089;тетическа категория, емоционалн= 072; оценка на мъжествено= 089;тта , безстрашие= 090;о и пожертвув&#= 1072;телността в защита на общочовешк= 080; и национални идеали, на обществени блага, на беззащитни и на малолетни, добродетел, тясно свързана с в&= #1098;звишеното и трагичното. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 43;радация-с= 090;илистическ&= #1072; и реторическ= 072; фигура за из&= #1088;азяване на впечатлени= 103; от прояви или явления в една или друга посока;стил&#= 1080;стически и реторичес&#= 1082;и способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвър= 079;ани ситуации във възходяща или в низходяща степен

~Д~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 44;война рима-риму = 74;ане на две думи в един и същи стих, като двете римувани думи се намират в края на двет&= #1077; полустишия. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 44;етайл-хар= 072;ктерни черти и изяви, допълващи образите в худ.-лит. творчество, акцентуван= 080; върху естет. им своебразие и същевремен= 085;о допринасящ= 080; за тяхната индивидуал= 080;зация и типизация;&= #1074;ъздействие= ;то на Д. е обусловено от образа, с който е свързан;зна&#= 1095;ение на важен компонент от композицио= 085;но-стиловот= о съдържание на произведен= 080;ето;подробн= ости на образа, създаващи възможност за пълноценно= 090;о му идейно-емоц&#= 1080;онално усвояване.Д. може да разкрива характерни черти на бита, на пейзажа, психофизио= 085;омични своебразия на лит.герои, на техния език, обичаи и нрави

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 44;иалог-1.в широк. см. конституив= 077;н компонент в белетристи= 082;ата и драмата, посредство= 084; който се допълва и се изяснява сюжетното развитие;2.в тесен см. разказ или поема в диалогиран= 072; форма;3.жанр на прозата, обосновка на философски проблеми във форма на диалог между две или повече лица, внедрен в античностт= 072; от Платон, Ксенофонт, Лукиан, Цице&= #1088;он, Сенека .

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 44;исонанс-н= 077;съзвучие, непълна или неточна рима, нарече&= #1085;а и консонанта , при която съгласните звуци съвпадат, а неакцентув= 072;ните гласни не съвпадат.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 44;раматическ&#= 1080; герой-дей = 89;тващо лице със съществено участие в др&= #1072;матичното произведен= 080;е в широк см. на думата(траг&#= 1077;дия, комедия или пиеса) , чиято проява в света на словестнот= 086; изкуство се изявява не само чрез прочувстве= 085;о слово, но и по друг начин и преди всичк&#= 1086; посредство= 084; действия-ви&#= 1079;уално.

~E~=

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;динство-о= 089;новно качество на лит.-худ. произведен= 080;е, произтичащ= 086; от неговата худ. завършенос= 090;, от неговата цялост, при която нищо не липсва и нищо не е излишно.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;кзистенциа&#= 1083;изъм- лит. направлени= 077;; в основата на Е. стои убеждениет= 086;, че човешката съдба е нерадостна поради невъзможно= 089;тта да се проникне в същността на битието, оттам възгледът за безперсп&#= 1077;ктивността на съществува= 085;ето.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;кспликация-разяснява&= #1085;е на неясен текст или на израз, пораж&= #1076;ащ съмнение.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;кспозиция<= /b>-изходна част на сюжетно произведен= 080;е, епично или драматично, в която се определя предметът на изображени= 077;то и се представят някои от главните действащи лица, излага се, когато това е необходимо,&#= 1087;редистория= та на събитиет&#= 1086; и се изявява завръзката. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;кспресиони&#= 1079;ъм-направ&= #1083;ение в художестве= 085;ата л-ра и изобра= зителните изкуства с реформистк= 080; идеи и антир&= #1077;алистична насоченост, поставило с&#= 1080; за цел да се домогне до същността на творчест&#= 1074;ото.Проклам= ;ира широка творческа свобода.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;легия-жан= 088; на лириката в минорен тон по повод на скръбно събитие или на тъжен спомен.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;мблематика- символично изображени= 077;, внушаващо идея или мисъл, наречено “метафора, която говори на очите”.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;налага- преднамере= 085;а замяна на една граматична форма с друга (част на речта, род, число, лице, падеж) за по-силна изразителн= 086;ст.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;пилог-пос= 083;еслов, завършек на лит.-худ. произведен= 080;е, негова несъществе= 085;а част, освен когато е обх&= #1074;аната от худ. замисъл и органично е свързана с него. Присъщ е повече на драматичес= 082;ите произведен= 080;я, отколкото на епическите и лирическит= 077;,макар по изключение да се среща и при тях.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;питет-сти= 083;истическо средство, троп, създаващо образно качество на предмет или явление посредство= 084; допълнител= 085;о определени= 077;

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;пифора-по= 074;торение на едни и същи звуци или думи в кр= ая на стиха или на фразата, за да бъде засилена емоционалн= 072;та изразителн= 086;ст на словото .

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;пически герой- литературе= 085; герой, движеща сила в епическо произведен= 080;е съобразно с жанровото своеобрази= 077;.За разлика от лирическия герой, който се изявява предимно емоционалн= 086;, и от драмати&= #1095;еския герой, чиито прояви са ограничени във времево и пространст= 074;ено отношение, Е.г. има значително по-големи възможност= 080; за проява не само поради сблъсъците с антагонис&#= 1090;ичните персонажи, но и поради в= ъзможносттk= 2; душевният живот да бъде изразе&#= 1085; по-пълно.Е.г. може да се изяви по разнообраз= 077;н начин, като се започне от широките планове на големите по обем произведен= 080;я и се стигне до епизодични= 090;е прояви в разказа, фей&= #1083;етона и анекдота и от трагичния до комичния образ. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;попея-зна= 095;ително по обем и по съдържание епическо произведен= 080;е, в което се прославят събития и герои, свързани съ&#= 1089; съдбините на някой народ.Обикн&#= 1086;вено Е. възниква от обединяван= 077;то около един или няколко тематични центъра на отделни ска&#= 1079;ания, създадени в народна среда. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;се-жанр на прозата, съчетание между критика, фил&= #1086;софия и публицисти= 082;а в худ. форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействе= 085; език актуални култ.-общ. проблеми, по които още няма ясни становища или съществува= 090; големи различия.Ос&#= 1074;ен с образност и афористич&#= 1085;ост есеистични= 103;т стил се отличава с т&= #1074;орческа самобитнос= 090; и новаторски дух.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;стетизация-творчески възглед, според който в света на изк&= #1091;ството значение имат само произведен= 080;я на високо худ.равнище при висок критерий за изящност.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;стетика-ф= 080;лософска дисциплина, изучаваща творческит= 077; прояви, философият= 072; на изкуството като израз на естетическ= 080;я идеал. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;стетически вкус-спос = 86;бност за различаван= 077; на пълноценно &#= 1086;т непълноцен= 085;о произведен= 080;е в света на из= куството.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 45;стетически категории-основни начини за изява на естет. феномени пр&#= 1080; превъплъща= 074;ането им в произведен= 080;я на изкуството &#= 1080; на худ.л-ра, зk= 2; да бъдат изобразени посредство= 084; тях най-характе&#= 1088;ните страни на духовния живот.При обобщаване= 090;о на Е. к. и при р= 072;зграничава&= #1085;ето им една от друга основно зна&#= 1095;ение има емоционалн= 072;та оценка. Е.к. сk= 2;: безобразно(&#= 1080;ли грозно), възвишено, героично, комично, прекрасно, типично и трагично, ка&= #1090;о при безобразно, комично и трагично емоционалн= 072;та оценка е отрицателн= 072;, а при възвиш&= #1077;но, героично, прекрасно и типично-пол&#= 1086;жителна.

~Ж~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 46;анр-в широк смисъ&#= 1083;-разновидно= ;ст на произведен= 080;е на материал&#= 1085;ото или духовното творчество; в областта на лит. творчество-&#= 1088;азновиднос= т на творчески постижения, отличаваща се освен с типологиче= 089;ки родови черти и с индивидуал= 085;о своебразие. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 46;енска рима-съзв = 91;чие обикн.в края на стиха(по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворн= 080; реда, подчертава= 097;о ритъма с ударение върху предп&#= 1086;следната сричка.

~З~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 47;аимстване<= /b>-начин на лит.общение и оползотвор= 103;ване постижения= 090;а на предшестве= 085;иците в лит.живот.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 47;амисъл-пр= 077;дварителен план на бъдещото лит.-худ. прои= ;зведение , който в процеса на реализация= 090;а може да бъде допълнен и видоизмене= 085;.Не са малко случаите, когато авторът замисля тво&#= 1088;бата си като роман, а я осъществяв= 072; като драма или обратно. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 47;амълчаване-стилистич&= #1077;ска и реторическ= 072; фигура, при к= оято под влияние на силни чувства или на прикрито двуличие действащот= 086; лице или ора&= #1090;орът не довършва израза и млъква, за да предизвика обрат в мислите на слушателя или на зрителя.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 47;вукови повторения- основни средства за изграждане на звукова организаци= 103; на стиха, на т.нар. фоника.Едни от тях намир&= #1072;т израз в повторение= 090;о на една и същ= а дума било в началото(ан&#= 1072;фора), в средата(ме&= #1079;офора) или в края на стиха (епифора), други- в повторение= 090;о в определен ред на гласн&= #1080; звуци, на съгласни, или в комбинация на гласни със съгласни.Ср&#= 1072;внително най-голям интерес между З.п. представля= 074;а римата- съзв&= #1091;чие обикн. в края на стиха (по изключение в началото и в средата) не само понеже подобно на финален акорд отбелязва края на стих&= #1072;, но и защото худ.-естет. преосмисля поетическо= 090;о произведен= 080;е.З.п. са могъщо средство за осъществяв= 072;не на речевата експресия, освен когато се използват за постиган&#= 1077; на формален ефект. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 47;ооморфизъм-разновидн&= #1086;ст на примитивно= 090;о худ.мислене , намерила проникнове= 085; израз в народното творчество посредство= 084; вярата в т.нар. превръщани= 103; на хора в животни и на животни в хора.

~И~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;дея-основ= 085;а мисъл в творческат= 072; проява(науч&#= 1085;а, философска, художестве= 085;а), органическ= 080; свързана и изразена чрез нея; в тесен см. в лит. творчество- худ.- естет. осмислен възглед относно типични явления и представит= 077;ли на действител= 085;остта.И. добива худ. облик и наред със светогледа на автора изразява и естетическ= 080;я му идеал. Худ.идея споява в органическ= 086; единство всички компоненти на лит.произве&#= 1076;ение, като ги преосмисля естетическ= 080;, без да бъде изразена в него под фор&= #1084;а на сентенция или на ” поука”.И. може да бъде загатната в наслова на произведен= 080;ето или обобщена в образ или символ.При обемните произведен= 080;я, наред с основната худ.И. могат да бъдат изразени и други, концептуал= 085;о сродни с нея.Разкрив&#= 1072;нето и изясняван&#= 1077;то на худ.И. се постига посредство= 084; литературн= 086;критически анализ.Какт&#= 1086; творческия= 090; замисъл, така и темата са отражение на худ.И., но поначало те са различни от нея, понеж= е предхождат произведен= 080;ето, а худ.И е орга= ;нически свързана и произтича от него.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;диом-език= 086;в израз, присъщ на някой говор и непреведи&#= 1084; на друг език.=

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;звънсюжетн&#= 1080; компоненти- съставни части на лит.-худ. произведен= 080;е, несвързани пряко с него, макар да са в противореч= 080;е с неговия дух и стил. Тя= ;хна задача е да създадат отдих и да забавят развитието.&#= 1050;ъм тях спадат: лирическо отстъплени= 077;, вставен разказ, описание.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;зразни средства- основно изразно средство в лит.-худ. творчество е текстът, допълнен съ&#= 1089; словесни и психофизио= 083;огични реакции, които вън от него нямат самостояте= 083;но значение.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;мпликация<= /b>-текст, чиито см. не е изяснен пряко, а се подразбира от контекста. Стилистиче= 089;ки способ за израз, възникващ по асоциативе= 085; път. Използв&= #1072; се предимно при лит.-худ. творби в иносказате= 083;ен, алегоричен см.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;мпресиониз&#= 1098;м-направл&= #1077;ние в изобразите= 083;ното изкуство.Ос&#= 1085;овава се върху непосредст= 074;ените впечатлени= 103; от живота, като пренебрегв= 072; социалните стимули и духовно-мор&#= 1072;лните изискания.В худ.-л-ра. И. проправя път на т.нар. модерни веения:дека&#= 1076;ентство, символизъм и новоромант= 080;зъм.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;нвенция-н= 072;чален тласък в развитието на творческия процес, когато творческот= 086; въображени= 077; е обсебено от още смътни идеи и образи, пре= дставляващl= 0; жив интерес за автора поради новаторски= 103; си дух и облик. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;нверсия-с= 090;илистическ&= #1072; фигура, промяна на традиционн= 086; установени= 103; ред, при която се акцентува не върху обичайно утвърдени думи и израз&= #1080;, а върху други. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;ндивидуали&#= 1079;ация- творчески метод, откриващ път за създаване на емоциона&#= 1083;но отношение към явленията и проявите, вълнуващи авторовото въображени= 077; при претворява= 085;ето в художестве= 085;и образи.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;нверсия- преобразув= 072;не, разместван= 077; на обичайния р&#= 1077;д на буквите в някоя дума, за да образу&= #1074;а нова дума с друго значение, като наприм&#= 1077;р: риба вм. бира= .

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;нтерпретац&#= 1080;я- тълкуване на текст, за да бъде разкрит вло&#= 1078;еният в него интимен смисъл

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;нтонация- качество на поетическа= 090;а експресия, присъща както на мерената, така и на немерената &#= 1088;еч.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 48;рония- стилистичн= 086;-изобразите= лен похват, троп, аспект на комичното, използван във всички ж&= #1072;нрови разновидно= 089;ти на хумористич= 085;о-сатирична= та литература.&#= 1047;а разлика от сарказма, при И. подложенит= 077; на критика лични и обще&= #1089;твени недъзи са осмивани, вместо да бъдат разобличав= 072;ни.Съобразн= о с вложения в нея см. И. получава разнообраз= 085;и отсенки между остроумиет= 086;, подигравка= 090;а и издевател&#= 1089;твото извън обсега на сарказма.И. п= олучава въплъщение в широк спектър на изобразите= 083;ни похвати и стилистиче= 089;ки средства, ме&= #1078;ду които особено силно изпъкват: гротеска, карикатура, хипербола, парадокс, пародия, травестици= 103; и шарж. =

~К~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;атарзис-с= 087;оред Аристотел в “Поетика”-п&#= 1088;ечистване на духа от низки страсти под влияние на трагедията и на музиката; в широк см. облагородя= 074;ане на духа под въздействи= 077; на естетическ= 080;те преживяван= 080;я, породени от съвършени произведен= 080;я на изкуството. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;атахреза- неправилна употреба на думи не в прякото им значение, а извън него, като по този начин се създава мнима метафора, понеже използвана= 090;а в преносен см. дума се чувства в прякото й зн&= #1072;чение.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;ласицизъм<= /b>-направлени&= #1077; в западно-евр&#= 1086;пейската л-ра през ХVІІ и ХVІІІ в., чието влияние се чувства в ли&= #1090;. живот дори през първите десетилети= 103; на ХІХв. Изхожда от рационализ= 084;а на Р.Декарт и се основава на естетиката на Аристотел в духа на нормативиз= 084;а, обоснован от Н. Боало в неговия тра&#= 1082;тат “Поетическ= 086; изкуство” и на настроен&#= 1080;ята на аристокрац= 080;ята през епохата на абсолютизм= 072;, чийто идеал са високите морални и естетическ= 080; изисквания, утвърдени през класич&#= 1077;ската епоха. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;олизия- противореч= 080;е между действащи лица в сюжет&= #1085;и лит.-худ. произведен= 080;я на епоса и драмата като изразители на противоп. идеи, чувств&= #1072; и интереси или като представит= 077;ли на две покол&= #1077;ния или на два идейни свята, важен компонент на сюжетнот&#= 1086; развитие, предпостав= 082;а за разразяв&#= 1072;не на конфликта, разрешаващ К. в един или k= 6;руг см.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;омично-ес= 090;етическа категория, отразяваща несъответс= 090;вието между несъвършен= 086;то, причудливо= 090;о и отживялото и естетическ= 080;я идеал.Дълбо&#= 1082;ото несъответс= 090;вие между естет&#= 1080;ческия идеал и отрицателн= 080;те прояви, чийто израз е К., поражда разнообраз= 085;и отрицателн= 080; реакции между смях и негодуване, между ирония и сарказъм, получаващи израз в двете основни форми на К.-в хумора и сатирата.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;омпозиция<= /b>-единство на компоненти= 090;е, от които е изградено лит.-худ. произведен= 080;е.Докато фабулата и сюжетът са предпостав= 082;и, К. е необходимо изискване за превръщане= 090;о на лит.-худ. произведен= 080;е в завършено идейно-есте&#= 1090;ическо явление.Фаб&#= 1091;лата и сюжетът поставят задачите, К. ги осъществяв= 072;. Образите, характерит= 077;, ситуациите, перипетиит= 077;, основните моменти и перспектив= 072;та на развитие&#= 1090;о, градацията и кулминация= 090;а добиват худ. въплъщение и от компоненти се превръща&#= 1090; в хармонично съчетани части от цял&= #1086;то посредство= 084; К.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;онсонанс- съзвучие на една или няколко думи, противоп. на дисонанс; в л= ириката :непълна рима, частично благозвучи= 077; при различни ударения на гласните, като например добър-бодър. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;онтекст-з= 072;вършена смислово част от писмен израз, обусл&= #1072;вяща точното значение на включените в нея думи.За= дълбоченотl= 6; вникване в К. е необходим&#= 1072; предпостав= 082;а за разкриване интимната м&#= 1080;съл на автора и за правилното тълкуване н&#= 1072; текста както от гледище на езикознани= 077;то, така и на лит. критика, понеже човек мисли &= #1085;е с отделни думи, а с идейно обусловени съчетания от думи, наречени изрази.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;онцепция-= 086;сновна мисъл, изходно положение при обоснов&#= 1082;а на литературн= 086;критическа позиция или при защита на литературн= 086;критическа, лит.-теорети&= #1095;на и лит.-истор. теза.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;освена характерис= 090;ика- творчески метод за охарактери= 079;иране на лит.герои не посредство= 084; прякото им изобразява= 085;е или посредство= 084; собственит= 077; им слова, а чрез реакцията, породена от постъпките им или у читателя, или у лица, участващи в сюжетното развитие.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;райна рима- рима в края на стиха, най-често уп&= #1086;требимата от всички видове рими. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;ръстосана рима-риму = 74;ането в краесловие при К.р. се извършва през един стих (схема abab), първи с трети, втори с четвърти и т.н.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;улминация<= /b>-връхна точка на напрежение в сюжетно лит.-худ. прои= ;зведение- поема, разказ, новела, роман, драма, комедия, при което явно или скрито антагонист= 080;чните персонажи стигат до колизия, влизат в решителна схватка, довеждаща д&#= 1086; развръзка. <= span style=3D'color:black'>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 50;ъс разказ- основава се на случки от всекидневи= 077;то, чиято същина е пре&= #1076;адена с пестеливи изразни средства.

~Л~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;айтмотив-= 086;сновните мотиви, съчетаващи текст и мело&= #1076;ия, изпълняват важни асоциативн= 080; и конструкт&#= 1080;вни функции, композицио= 085;но средство.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;ирика-зае= 076;но с епоса и драмата основен раздел на по&= #1077;зията като една от двете форми наред с прозата, в които получ&#= 1072;ват израз човешките вълнения и мисли. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;ирически герой-пре = 74;ъплъщение посредство= 084; лириката на худ. образ, действител= 077;н или въображаем, дълбоко развълнува= 083; поета и породил у него съотве&#= 1090;стващи на природата му чувства: възхита, преклонени= 077;, порив към подвиг, дълг или мъст.Невина&#= 1075;и Л.г. се слива l= 9; образа на поета.В повечето случаи той е израз на чувствата на поколеният= 072; или на социалната среда чрез словото на поета към необикнове= 085;ите му прояви, за да бъде худ. убедителен, трябва да има истор.съдър&#= 1078;ание, да отразява революцион= 085;ата или гражданска= 090;а идейност на епохата, с която поетът го св&= #1098;рзва.Л.г. е могъщо средство за творческо превъплъще= 085;ие преди всичко поради вложения дълбоко в него емоционале= 085; заряд. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;итературен герой-худ = 86;жествен образ с въплътени в него характ&#= 1077;рни черти. Л.г. е движеща сила в сюжетното развитие, изразител на сблъсъка между предс&#= 1090;авителите на различни тенденции в общ.-полит. живот. Той може да бъде осъществен &#= 1074; две основни направлени= 103;: положителе= 085; герой, като изразител на утвържда&#= 1074;ащите тенденции в развитието, и отрицател&#= 1077;н герой, като противодей= 089;тваща сила на положителн= 080;я герой със всички възможни градации между тези два полюса.Наре&#= 1076; с индивидуа&#= 1083;ни черти Л.г. притежава и типологиче= 089;ко своеобрази= 077; с използвани= 090;е от автора средства при осъществяв= 072;нето му.Л.г. може дk= 2; бъде разграниче= 085; в лирически, епически и драматичес= 082;и.Л.г., които добиват непреходно значение в света на изкуството, стават нарицателн= 080; и се превръщат във вечни образи.Съоб&#= 1088;азно със значението, което има за сюжетното р&#= 1072;звитие, Л.г. може да бъде главен или второст&#= 1077;пенен.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;итературен образ-осн = 86;вен способ за худ.-естет. превъплъща= 074;ане на действител= 085;остта.Л.о. е разновидно= 089;т на художестве= 085;ия образ за емоционалн= 086; пресътворя= 074;ане на действител= 085;остта във всички нейни измер&#= 1077;ния и аспекти и чрез други изобразите= 083;ни средства(ба&#= 1075;ри, мелодии, фигури, движения и живо слово). Л.о. притежава освен предметен и идейно-смис&#= 1083;ов компонент.П&#= 1086;ради това въздей&#= 1089;тва едновремен= 085;о както на сетивата, та&= #1082;а и на съзнанието на читателя.Л.о.= се отличава с необикнове= 085;о голямо разнообраз= 080;е, с възможнос&#= 1090; да бъде изразяван посредство= 084; многобройн= 080; езикови и стилистиче= 089;ки средства, да бъде осъществен в една проекция ил&#= 1080; многоплано= 074;о, да бъде съчетан с други Л.о., да въплъщава характерни черти, освен на живи, одухотворе= 085;и същества, но и на неодухотво= 088;ени явления и прояви.Л.о. изразява характерни представит= 077;ли на конкретна епоха и опре&= #1076;елена социална среда, когато въплъщава литературн= 080;те герои, съчетаващи наред с инди&= #1074;идуално своеобрази= 077; и типологиче= 089;ки особености на някоя епоха.По този начин Л.о. добива значение на сложна худ.-естет. категория и прераства от прототип в художестве= 085; характер и от литературе= 085; тип в портрет.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;итературен тип-катег = 86;рия литературе= 085; герой, превърнат посредство= 084; задълбочен= 072; типизация в съвършен изразител на характерни за определена епоха или среда добродетел= 080;, слабости и пороци, поради което името му отлично се превръща в нарицателн= 086;.Всяка епоха и всяка национална л-ра прибавя или отнема п&= #1086; нещо от нея, като осигурява безсмъртие= 090;о.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;итературна фикция-тв = 86;рчески способ, при който поради липса на други възможност= 080; се допуска присъщите н&#= 1072; реалистичн= 086;то мислене худ.средств&#= 1072; да бъдат използвани за създаванет= 086; на въобража&#= 1077;м свят, за да може да бъде разбран от читателя въз основа на възприет&#= 1080;те от него реалистичн= 080; худ.произве&#= 1076;ения, понеже извън акумулиран= 080;я в неговото въображени= 077; опит той трудно би могъл да си представи действител= 085;остта, която основ&#= 1085;о да се различава от усвоената вече от него.=

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;итературни жанрове-л = 80;т.жанр е худ.-естет. категориза= 094;ия на образи и идеи посредство= 084; традиционн= 086; усвоени форми и модели на органическ= 086; свързаните с него литературн= 080; родове и литературн= 080; видове.Спец&#= 1080;фиката на Л.ж. се обуславя не &= #1089;амо от изисквания= 090;а на социална&#= 1090;а среда, с която авторът е свързан, но преди всичко от жизненостт= 072; на неговия творчески метод и от актуалност= 090;а на неговия стил.Л.ж. е култ.-истор. обусловено явление, но в конкретнит= 077; си прояви въплъщава т&#= 1074;орческата личност на автора.Жанр&#= 1086;вото своеобрази= 077; върху основите на родовата и видовата специфика в съвр.епоха се обуславя &= #1086;т следните основни предпостав= 082;и:а) благоприят= 085;ия социално-ик&#= 1086;номически климат; б)ясн= ия поглед за посоката на национално= 090;о лит.развити&#= 1077;;в) съвр.равнищ&#= 1077; на худ.-естет.ку= лтура.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 51;итота-сти= 083;истически обрат,троп, с въздействи= 077;, противопол= 086;жно на хиперболат= 072;, намаляващ и&#= 1083;и обезличава= 097; значението на предмета на изображени= 077; посредство= 084; отрицание, за да бъде подчертано противопол= 086;жното по смисъл.

~М~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 52;етафора-с= 090;илистическ&= #1072; и реторичес&#= 1082;а фигура, предаваща ново качест&#= 1074;о на отвлечено понятие, за да го одухотвори, или обратно, за да го конкретизи= 088;а.М. се основава на неизречено, скрито сравнение, п&= #1088;и което обичайното значение се заменя с дру&= #1075;о.Като прехвърля черти и качества от неодушевен= 080; предмети върху одухотворе= 085;и същества, М. създава особена изразителн= 086;ст на речта, понеже й предава по-голяма образност.О&#= 1089;вен сравнения М. често използва и епитети.М. е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразява= 085;ия предмет пос&#= 1088;едством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставка= 090;а не се извърш&= #1074;а пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга М.Наред с изразителн= 086;стта важно качество на М. е поетичност= 090;а, способност= 090;а й едновремен= 085;о да въздейства както на въо&= #1073;ражението, така и на худ.-естет. вкус. Тясно свързани с М. са редица стилистиче= 089;ки и реторичес&#= 1082;и средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъ= 084;, олицетворе= 085;ия, които могат да бъдат разглеждан= 080; като нейни разновидно= 089;ти и допълнения. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 52;ит-фантас= 090;ичен разказ или легенда за свръхестес= 090;вени същества или за хора с необикнове= 085;и качества, свързани с религиозни вярвания и с предания от старо време, прехвърлен= 080; от поколение на поколение и намерили отражение в народното творчество и в истор. ска= ;зания.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 52;одернизъм<= /b>-широко по обхват и продължите= 083;но по въздейст&#= 1074;ие движение в култ. живот за обнова на изкуството и освобождав= 072;нето му от зависи&= #1084;остта на политико-об&#= 1097;ествения живот, добил&= #1086; международ= 085;о значение пред втората пол&#= 1086;вина на ХІХ век и първата на ХХ век и намерило израз в разнообраз= 085;и и често пъти взаимно изключващи се творчески школи и лит.направл&#= 1077;ния.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 52;онолог-в тесен см. лично изказване с трагична или комична насоченост, изчерпващо неговото съ&#= 1076;ържание; в широк см. като компонент в белетристи= 095;но или в драматично произведен= 080;е с важно комп&= #1086;зиционно предназнач= 077;ние, изразяващо вълненията, намереният= 072; или отношениет= 086; на героя към отсъстващ съперник или опонент. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 52;ъжка рима-съзв = 91;чие обикн. в края на стиха(по изключение в началото или в средата) в два или в повече стих&#= 1086;творни реда, подчертава= 097;о ритъма, с уда= рение върху последната сричка.

~Н~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 53;ачална рима-рима = 074; началото на два или повече стиха незав&#= 1080;симо от римата в техния край.Н.р. засилва евфонията и ритъма на стиха. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 53;епряка реч-основ = 85;о средство на изображени= 077; и на творчес&= #1082;а изява в лит.-худ. произведен= 080;е.За разлика от пряката реч се отличава със своеобр&#= 1072;зие при всеки автор съобразно с неговото св&#= 1077;тоотношени= е, вкусове и предпочита= 085;ия и същевремен= 085;о отразява духа на епохата. От това следва, че Н.р., наричана и а&= #1074;торова ,се подчинява на принципа на антиномн&#= 1086;стта. От една страна , притежава качество на обективнос= 090;, от друга на субективно= 089;т, на индивидуал= 085;о творческо отношение, без което не би могло да се види действител= 085;остта през погледа на писателя, надарен с таланта да вижда освен нейните”об= 077;ктивни” страни и други, на които читателят не би обърнал достатъчно внимание, не би могъл да ги изобрази по неповторим начин. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 53;епълна рима-рима, при която съвпадение= 090;о между съгласните звуци в римуваните думи не е пъл= но, а приблизите= 083;но.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 53;еточна рима-съзн = 72;телно допущано несъвпаден= 080;е в римуванит&#= 1077; думи както на гласни, така и на съгласни, за да бъде получен дисонанс и да бъдат изб&= #1103;гнати фонетични еднообрази= 103; и ритмични повторения. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 53;овела-жан= 088; на повествова= 090;елната л-ра, на белетристи= 082;ата, сроден с разказ.

~О~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;бразен паралелизъ= 084;- стилистиче= 089;ки и композицио= 085;ен способ, осно&= #1074;ан върху дълбоката връзка между приро&#= 1076;ните явления и душевния живот на човека. Пред&= #1080; да бъде внед&= #1088;ено в личното творчество, е широко използвано в свещените книги и в народното творчество.&#= 1059;потребява се като композицио= 085;но средство, когато душевното състояние на лит.герои се разразява на фона на хармониращ= 080; му природни картини.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;бхватна рима-риму = 74;ането в краесловие= 090;о в О.р. се извършва по начин, по който първият и четвъртият стих да вклю&= #1095;ват втория и третия, поради което се нар&= #1080;ча и включена рима.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;да-заедно с химн, дитирамб, псалом, епиникия, и в= ъзторжена песен, жанр на лириката на възторга , отличава се с ведър дух, приповдигн= 072;то настроение и патетизъм. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;ксиморон-= 089;тилистичес&= #1082;и и реторическ= 080; обрат, троп, о= ;снован на контраст и антитеза, съчетание н&#= 1072; противореч= 080;ви по смисъл понятия и думи - обикн. на съществите= 083;но с прилагател= 085;о или с глагол, за да бъде засилена речевата експресия или създаде&#= 1085;а нова словесна отсенка.Изп&#= 1086;лзва се понякога и да бъде постигнат комичен ефе&#= 1082;т.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;лицетворен&#= 1080;е-стилист&= #1080;ческа и реторическ= 072; фигура, при к= оято човешки черти се приписват на природни явления , на животни или на предмети.По&#= 1089;редством О. веществени= 103;т свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;номастика<= /b>-поставянет&= #1086; на изразителн= 080; имена в лит.-худ. творби е важно средство за характериз= 080;ране на лит. герои= .

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;писание-х= 072;рактеристи&= #1082;а на основни качества и свойства на предмети и явления, предизвикв= 072;щи особен интерес поради изключител= 085;ите си особености. В худ.творчес&#= 1090;во , предимно в б= ;елетристик = 72;та-компонен&= #1090; на композиция= 090;а, създаващ възможност вниманието на читателя да бъде задържано върху важни моменти и страни на повествова= 085;ието:природ= ни картини, ист&= #1086;р.местностl= 0;, сгради и герои, а също така посред&#= 1089;твом него да бъде очертана перспектив= 072;та на развитието. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 54;трицателно сравнение-стилистиче&#= 1089;ка фигура, при която близо&#= 1089;тта на два образа се изтъква посредство= 084; отрицание.П&#= 1088;оизхода си дължи на обратен паралелизъ= 084;, широко практикува= 085; стилистиче= 089;ки обрат в народното песенно тво&#= 1088;чество.

~П~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;амфлет- публицисти= 095;ен жанр с худ.елемент&#= 1080;, когато в него се изобразява= 090; личности, предмет на обществена критика.Нас&#= 1086;чен е винаги срещу отрицателн= 080;те обществени и лични прояви, характериз= 080;ра се със сатир&= #1080;чен нерв и изобличите= 083;ен патос. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;аралелизъм- стилистиче= 089;ки и композицио= 085;ен способ, при който се съпоставят два образа, два израза или две ситуации, за да бъдат изтъкнати сходствата или различията по между им.О= сновава се върху сравнение, контраст и антитеза. Между разновидно= 089;тите на П. най-широ= ;ко приложение както в народното, така и в личн= ото творчество има образният паралелизъ= 084;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;атос- повишено настроение, съпровожда= 097;о творческия процес, тясно свързано с характера н&#= 1072; идейно-обра&#= 1079;ната реализация. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ейзаж-важ= 077;н компонент на описанието, на обстанов&#= 1082;ата, в която се извършва действието на лит.-худ. произведен= 080;е, наред с това = и порив към вдъхновени= 077; от неизчерпае= 084;ите богатства на природата. <= span style=3D'color:black'>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ерифраза-= 089;тилистичес&= #1082;о средство, троп, посредство= 084; който с помощта на друг израз или по описа&= #1090;елен път се изразява онова, което вече е казан&= #1086; или известно.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;леоназъм- многослови= 077;, отрупване на израза с излишни думи и обрати.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;овест-тра= 076;иционен епически вид, формално съответств= 072;щ на новела.По обсег, творческа задача и обем заема междинно място между разказ и роман, но стои по-близо до разказа, отколкото до романа, понеже в П. сюжетното развитие е еднопланов= 086;, описателни= 103;т компонент преобладав= 072; и героите не влизат в сложни взаимоотно= 096;ения помежду си. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;овторение<= /b>-стилистиче&= #1089;ки и реторическ= 080; похват, осно&= #1074;ан върху включванет= 086; на едни и същи думи и и= зрази в текста, за да бъде засилено емоционалн= 086;то им въздействи= 077;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;одтекст-с= 090;илистическ&= #1080; способ за съчетаване на прекия, непосредст= 074;ен см. на изразите в лит.-худ. произведен= 080;е с непрекия, допълнител= 077;н см., изказан посредство= 084; някои фигури, на ко= ито е присъщо двусмислие= 090;о, като алюзия, = алегория или ирония, посредство= 084; намеци и рем&= #1080;нисценции, чрез загатване, недоизказв= 072;не или замълчаван= 077;.По този начин прекият см. или се допълва, или му се противопос= 090;авя друг непряк см.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;оезия-осн= 086;вно понятие в света на л-рата;обобщ&= #1072;ващо понятие за нейните три основни рода лирика, епос и драма.П. се използва и за разгранича= 074;ане на лит.-худ. произведен= 080;я в стихове от тематично гледище.По този път се обособяват доста нейни &= #1088;азновиднос= ;ти, между които по-голямо значение имат П. буколическ= 072;, любовна, патриотичн= 072;, пасторална, провансалс= 082;а, революцион= 085;а, рицарска, социална, фантастичн= 072; и ямбическа. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;оема-вид на епоса с многобройн= 080; и разнообраз= 085;и жанрове.Осн&#= 1086;вен компонент: събитие, представля= 074;ащо широк интерес с участие на характерни представит= 077;ли на някоя общ&= #1077;ствена среда; повествова= 085;ие в стихове.П. се заражда в народна среда и това обяснява широката й разпростра= 085;еност и популярно&#= 1089;т.По произход, съдържание и форма П. е органическ= 080; свързана с епоса.От това гледище има няколко разновидно= 089;ти на П.:лирическа = П., при която лирическо-п&#= 1088;очувствени= ят компонент дава специфично оцветяване върху съдър&#= 1078;анието й; драматичес= 082;а;сатирична П.; хумористи= чна.От тематично гледище: фантастичн= 072;, историко-ге&#= 1088;оична П. и романтична П.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;оетика-в обсега на П. като наука за поетичес&#= 1082;ото творчество влизат няколко специални науки, чиито предмети изясняват отделни ней&#= 1085;и страни.Межд&#= 1091; тях основно значение им&#= 1072;т стихознани= 077;то, стилистика= 090;а и поетическ&#= 1072;та морфология. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;освещение<= /b>-културно-об= ществен обичай да бъде свързв&#= 1072;но лит.-худ. произведен= 080;е(по късно и научно) с някоя действител= 085;а или въображаем= 072; личност, познат от римско време. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ослеслов- за разлика от епилог не се намира в непосредст= 074;ена връзка със сюжета или темата на пр&= #1086;изведениет= ;о , в края на което е прибавен, но е органическ= 080; свързан с неговия замисъл.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;остоянен епитет-ши = 88;око разпростра= 085;ен в народното словесно творчество, наречен постоянен, понеже от незапомнен= 080; времена поясняваща= 090;а дума (прилаг&= #1072;телно или съществите= 083;но) се сраства с пояснявана= 090;а в съзнанието на народа, ка= то например:”ч&#= 1077;рни очи еленови”, “дълги клеп&#= 1082;и босилкови”, “тънка снага самодивска= 221;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;редисловие-за разлика от пролог, без да бъде свързано ст&#= 1088;уктурно-ком= ;позиционно с есеистично, публицисти= 095;но или научно произведен= 080;е.П. е встъплени&#= 1077; към тях с обяснителе= 085; характер.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ритча- жанр на дидактично-&#= 1085;равоучител= ната л-ра с иноска= зателен характер, сроден с басня, гатан&= #1082;а, и парабола, кратък разказ, основан на алегория и паралелизъ= 084;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;роблематик&#= 1072;-широк спектър от худ.-естет. и идейно-теор&#= 1077;тически задачи, пост&= #1072;вени за разрешение от обществото, от самите писатели или литературо= 074;еди като жизнен&#= 1072; и творческа програма съобразно с творческит= 077; им аспирации.П. следва внимателно &#= 1076;а се различава от тематиката като конкре&#= 1090;изация на творческит= 077; задачи и като характ&#= 1077;ристика на творческат= 072; дейност.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;роза-лит. произведен= 080;я в свободна форма за разлика от поезия, на която са присъщи разнообраз= 085;и ограничени= 103; и изисквания. По изключен&#= 1080;е П. може да бъде ритмизиран= 072; и кадансира&#= 1085;а, но освен със свободната си форма П. се отличава от поезията и по съдържание.&#= 1042; нея превес взема не емоционалн= 086;-изобразите= лният компонент, а описателно документал= 085;ият.Вместо да обобщава жизнените факти и явления и да типизира човешките прояви, П. насочва вни&#= 1084;анието на читателя към прояви от особено з&= #1085;ачение за правилната му ориентация в действите&#= 1083;ността-отми= ;нала и актуална, затова дейс&#= 1090;ва предимно на разума, а не на чувствата, н&= #1072; разсъдъка, на въображени= 077;то.Основно значение при П. имат занимателн= 080;те и проникнов&#= 1077;но изразените наблюдения. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ролог- встъпителн= 072; част към лит.-худ. произведен= 080;е невинаги композицио= 085;но обвързана с худ.замисъл. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ротагонист- действащо лице, изразяващо противопол= 086;жни на антагонист= 072; възгледи и интереси.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ряка реч-думи, изрази и реплики на лит. герои, изява на техни мисли и преживяван= 080;я или реакция на чувства и преживяван= 080;я на други участващи лица в произ&= #1074;едението.Оl= 9;вен в емоционалн= 080; реакции и реплики изявява се и във форма на монолог и диалог.При П.р. е допустимо лит.герой да = използва своеобразн= 072; лексика(чуж&#= 1076;ици, провинциал= 080;зми, варваризми).&= #1042;ажно качество на П.р. е динамизмът. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ублицистик&#= 1072;-важен конститути= 074;ен компонент при низ жанр&= #1086;ве на прозата начело с очерк, есе ,мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизова= 085;а биография, обединени в един от нейните най-&= #1096;ироко разпростра= 085;ени видове- документал= 080;стиката.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 55;ътепис-жа= 085;р на документал= 080;стиката, посредство= 084; която е свързан тясно с прозата.Поз&#= 1085;ат от древност&#= 1090;а в съчетание с други лит. видове и жан&= #1088;ове.В П. превес взема документал= 085;о-познавате= лният компонент над художес&#= 1090;вено-изобра= ;зителния.П. получава широко разв&#= 1080;тие в родната л-ра още през ХІХ век.

~Р~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;азказ-вид на епоса в повествова= 090;елна форма, получ&= #1080;ла въплъщение в многобройн= 080;те жанрови раз&#= 1085;овидности: битов, психологич= 077;ски, социален, хумористич= 077;н, алегоричен;&#= 1056;. е сроден с новела, легенда, идилия, очерк, приказка и а&= #1085;екдот.Осноk= 4;ава се на епизод с преломен п&= #1091;нкт, очертаващ нов момент в съдбата на героя или на изход от положениет= 086;, в което се озовава.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;еалия- характерни за някой народ или национална &#= 1082;ултура прояви, допринасящ= 080; за очертаване на неговото спонтанно възникнало народностн= 086; своеобрази= 077; в етнографск= 080;, езиков, соци&= #1072;лен и истор. аспект.При лит.-худ. творчество Р. е важен способ за изразяване на народностн= 072;та специфика о&#= 1089;обено в култ.-истор. план.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;етардация<= /b>- композицио= 085;ен похват, постиган посредство= 084; извънсюжет= 085;и компоненти, за задържан&#= 1077; на сюжетното развитие в повествова= 090;елни и драматични произведен= 080;я, за да бъде придадена на развръзк&#= 1072;та по-голяма тежест или да бъде прив&= #1083;ечено вниманието на читателя-зр&#= 1080;теля върху нововключе= 085;и ситуации и герои.Пости&#= 1075;а се посредство= 084; описания, размишлени= 103;, емоционалн= 080; изяви и епизоди без пряка връзк&#= 1072; със сюжетното развитие или като преход от един момент на действието към друг.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;етроспекци&#= 1103;-творческ&= #1080; метод на изображениe, използван о&#= 1073;икн. в сюжетни произведен= 080;я с голям обем,= при които хронологич= 077;ската последоват= 077;лност на сюжетното развитие съзнателно е нарушена от автора, като се дава преднина на по-стари събития пред по-нови или събития&#= 1090;а не протичат в строг хронологич= 077;н ред, а съобра= зно с едно или друго възпоминан= 080;е на героя.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;има-съзву= 095;ие между две или повече думи в стиха, с други думи, в последващи= 090;е стихове, основано на пълното или на относите&#= 1083;ното звуково тъждество, придаващо особена звучност и хармонично= 089;т на стиховот&#= 1086; слово- едно от най-внушите&#= 1083;ните въздействи= 103; на мерената реч.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;итмика-ра= 079;дел на поетиката, изучаващ ритмическа= 090;а структура на стиха, на мерената реч.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 56;оман-най-з&#= 1085;ачителното лит.произве&#= 1076;ение в изпълнени&#= 1077; на творчески замисъл, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното раз&#= 1074;итие, обикн. при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват. <= span style=3D'color:black'>

~С~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;амоирония<= /b>-пародиен израз на самокритик= 072; с иронична о&= #1090;сенка.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;атира- 1. жанр на лирическат= 072; поезия с критическа &#= 1080;ли изобличите= 083;на насоченост.2.= в широк см.-кат= о една от основните прояви на комичното и в съчетание с хумора участва дейно в съст&= #1072;ва на хумористич= 085;о-сатирична= та литература- широка творческа област, която получава реализация в основните лит. родове и видове.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;вободен стих-стих, неподчинен на традиционн= 080;те размери и норми в стихосложе= 085;ието.Изявен в две разнов&= #1080;дности:клаl= 9;ически и модерен.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;емантика-= 085;аука за значението на думите и на изразите съобразно с техния произход и преносното значение, придобито по една или друга причи&#= 1085;а и затвърдено в езиковата практика.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;емиотика-= 085;аучна дисциплина, свързана тясно с литературо= 079;нанието и езикознан&#= 1080;ето, поставяща си за задача да разясни изразните средства в широк см. като сложна система от знаци освен в пряко, в косвено-и в условното им значение като метатекст. <= span style=3D'color:black'>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;илабическо стихосложе= 085;ие-тип стихосложе= 085;ие, което се основава върху броя на сричките в стиха.Присъ&#= 1097;о освен на народното поетическо слово и на езици с постоянно ударение в началото, в края или в предпослед= 085;ата сричка на думата.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;илаботонич&#= 1077;ско стихосложе= 085;ие- вид тоническо стихосложе= 085;ие, основано въ&#= 1088;ху метър-редув&#= 1072;не на акцентуван= 080;(ударени) и неакцентув= 072;ни срички(силн&#= 1080; и слаби мест&= #1072;) в пределите на присъщите му двусричн&#= 1080; , трисрични стъпки.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;имвол-пре= 076;метно конкретизи= 088;ан образ с преносно значение, допринасящ за усвояване на характер&#= 1085;ите черти на действител= 085;остта.Основ= ава се на метафо&= #1088;изъм, алегоризъм и паралелизъ= 084;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;имволизъм<= /b>-направлени&= #1077; в худ. л-ра и в изобразите= 083;ните изкуства, възникнало в края на ХІХв. и начал= ото на ХХв. Отначало във Франция.Цел&#= 1090;а е да се предизвика поврат в изобразите= 083;ните средства с насока не към пряката, а към косвената проекция на действител= 085;остта в творческот= 086; съзнание.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;инекдоха- стилистиче= 089;ка и реторическ= 072; фигура, поср&= #1077;дством която цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредство= 084; цялото.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;иноними-д= 091;ми с различно звучене, но с еднакво или подобно значение на други. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;интагма-с= 074;ързване на думи или на части от думи за обра&= #1079;уване на нови думи.=

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;лог-1.синон&= #1080;м на стил;2.артику= лационен комплекс, група звуци, изговаряни на един дъх, съставна част на думата, син.сричка. =

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;олипсизъм<= /b>- краен субективиз= 098;м, утвърждава= 097; личното”аз= 221; като единствено безспорна реалност.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;онет- традиционн= 086; затвърдена стихотворн= 072; форма, състояща се от два катрена и два терцета общо от четиринаде= 089;ет стиха. <= o:p>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;равнение- стилистиче= 089;ка и реторическ= 072; фигура, основана върху съпоставян= 077;то на общи или различни признаци между явления и пр&= #1086;яви, като обикн. се сравнява познато с не&= #1087;ознато, изпитвано с неизпитван= 086;, конкретно с абстрактно, поради което С. приема една или друга форма: пряко и непряко, отрицателн= 086; и потвърдите= 083;но, стеснителн= 086; и разширите&#= 1083;но.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 57;южет-худо= 078;ествено-ест= ет. структура на повество&#= 1074;ателно лит. произведен= 080;е въз основа на главните моменти и прояви на действащит= 077; лица в неговата фабула при творческат= 072; му реализац&#= 1080;я във времево-про&#= 1089;транствено отношение. Докато фабулата е израз на тво&= #1088;ческо намерение, получило конкретен и&#= 1079;раз във въображени= 077;то на автора, С. k= 7; неразедини= 084; компонент както от съдържание= 090;о, така и от формата на осъществен= 086;то творчески лит.-худ. произведен= 080;е.С. получава израз в разн&= #1086;образни аспекти на формата и съдържание= 090;о съобразно с характера на изобразя&#= 1074;ания жизнен материал и на лит. жанр посредство= 084; който той добива худ.-естет. реализация.&#= 1040;вторът разполага в едни случаи събитията в хронологич= 077;н ред ,в други в ретроспект= 080;вен, и в трети изоставя някои събития, за да постигне по-силно худ.-естет. внушение.

~Т~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 58;ема-същес= 090;вен компонент на лит.-худ. произведен= 080;е, конкретиза= 094;ия на лит.-худ. замисъл посредство= 084; низ жизнени събития и прояви, разв&= #1098;лнували въображени= 077;то на творческ&#= 1072;та личност.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 58;ематика-с= 098;вкупност от теми, разработва= 085;и от един авто&= #1088; или от група писатели, свързани с някое лит. течение;хар&#= 1072;ктеристика на техните х&= #1091;д.-естет. интереси или творчески аспирации. <= span style=3D'color:black'>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 58;ип-1.обобще&= #1085; худ.образ, изразяващ характерни черти на гру&= #1087;а лит. герои както в положителе= 085;, така и в отрицателе= 085; смисъл, като например: Т. на самопоже&#= 1088;твователен човек, на безкористн= 080;к, на спонтанен художник или Т. на двуличник, на страхливец, на користолюб= 077;ц;2. разновидно= 089;т на лит. вид или жанр, утвърден като творче&#= 1089;ки еталон.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 58;оническо стихосложе= 085;ие-метрич&#= 1085;а система, основана на еднакъв бро&#= 1081; акцентуван= 080;(ударени) срички в стиха, като б= роят на неакцентув= 072;ните е произволен. <= /span>

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 58;ропи-наре= 076; с фигурите и стилистиче= 089;ките похвати, разновидно= 089;т на стилистиче= 089;ките средства.От&#= 1083;ичават се с иносказате= 083;ното си въздействи= 077; и с преносния см. на думите и на изразите при съпоставян= 077;то на прояви и явления, от които на някои от тях се приписва&#= 1090; свойства каквито те обективно не притежав&#= 1072;т.

~Ф~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 60;абула- творческа предпостав= 082;а за създаванет= 086; на лит.-худ. произведен= 080;е, етап от идейно-тема&#= 1090;ичното му програмира= 085;е, преди да се пристъпи към творческот= 086; му въплъщаван= 077;.Ф.следва след темата и замисъла, а върви след сюжета.

~Х~

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 61;ипербола-= 089;тилистичес&= #1082;а и реторическ= 072; фигура, широ&= #1082;о разпростра= 085;ено изразно средство за постигане на образност и речева експресия ч&#= 1088;ез преувелича= 074;ане на някои действител= 085;и прояви в противовес на т.нар. литота. Осно&= #1074;ана е на сравнение между две явления, между които съществува само идейно, но не и реално сродство.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 61;удожествен&#= 1072; измислица- основна предпостав= 082;а на лит.-худ. творчество като естетическ= 086; преосмисля= 085;е на жизнения опит на писателя при създаванет= 086; на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действител= 085;ите, понеже са резултат на творческо обобщение.Х.&= #1080;. е пресъздава= 085;е на действител= 085;остта в нови проекции и в друга светлина при посредн&#= 1080;чеството на творческот= 086; въображени= 077;.

 <= span style=3D'font-size:10.0pt;font-family:Symbol;mso-ascii-font-family:Verdan= a; mso-hansi-font-family:Verdana;color:black;mso-char-type:symbol;mso-symbol= -font-family: Symbol'>· = 61;умор-наре= 076; със сатира, основна форма на естетическ= 072;та категория комично, компонент н&#= 1072; разнообраз= 085;и видове и жанрове на хумористич= 085;о-сатирична= та литература.

 

 

 

 

 

<= o:p> 

------=_NextPart_01CA0C9A.78874BB0 Content-Location: file:///C:/858A1B37/file0663.files/image001.gif Content-Transfer-Encoding: base64 Content-Type: image/gif R0lGODlhBgAGAKIAALy+wKeprJOVmH+BhGtsbldXWcDCxAAAACH5BAAAAAAALAAAAAAGAAYAQAMP WDQSFhCCQRsgy4ptgf8JADs= ------=_NextPart_01CA0C9A.78874BB0 Content-Location: file:///C:/858A1B37/file0663.files/image002.gif Content-Transfer-Encoding: base64 Content-Type: image/gif R0lGODlhZAAZAPcAAB8aFx8aGCAbGCEcGSEcGiEdGiIdGiIdGyMeGyMfHCQfHCQfHSUgHSUgHiYh HiYhHyYiHyciHyYiICciICcjICgjICgjISgkISkkISkkIiolIiolIyomIysmIysmJCwnJCwnJSwo JSwoJi0oJi0pJi4pJy4qJy4qKC8qKC8rKC8rKTArKTAsKjEsKjEtKjEtKzItKzIuLDMuLDMvLTQv LTQwLjUwLjYxLzYyMDcyMTczMTgzMTg0Mjk1Mzo1NDs3NTw4Njw4Nz05Nz86OUA8OkA8O0I+PUM/ PUZCQUdCQUhEQ0tHRk1JSE5KSlBMS1BMTFFNTFJOTlVRUVVSUVdUU1hUVFhVVVlVVVlWVlpWVltY WF1ZWV5bW15cXF9cXGBcXGFeXmNgYGRhYWViYmZiY2ZjZGdkZGhlZWpoaGtoaW1qa25rbG9sbXBt bnJucHJvcHRxcnVyc3VydHl2d3x5e3x6e358fX98foF+f4F+gIJ/gYKAgYOAgoOBgoSChIWChIWC hYWDhYaDhYaEhoiFh4iGh4OFi4mGiYuJi42KjI2KjY+Mj4+Nj5GPkpKQkpOQk5ORlJSSlJSSlZaU l5eVmJiWmJiWmZmXmZmXmpqYm5uZnJyanZ2bnp6cn5+doJ+doZ+eoaCeoaCfoqGfoqKgpKOhpKOh paSipqWjpqWjp6akqKalqKelqaemqaimqqinqqmnq6qorKuprayqrqyrr62rr66ssK6tsbKxtbOx tbOxtrOytrSzt7W0uLa1ube1uri3u7m4vLq5vbq5vry7wL28wb69wb69wr++w8C/w8C/xMLBxcTD yP39/AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAACwAAAAAZAAZAAAI/gCbCRxI sKDBgwgTKlzIsKHDhxAjSpzIkJnFixgzatzIsaPHjyBDajQkUKTJkyhTnjREspnKlzBjimRZUqbN mzJpusTJs+fMlj6DCh0JVKUlSLoyxrqEyiIvVKeiSkWlDOopVLGOZaz1yFLSi6aiokpl6+IrRMIs 4kI0CqXOlMRObHBAQgnGSQNMWAzWYoLfCREiZClGA/CEDzwIWRz0o4MFDCmAXBRSIcIECzSIuGLm hMEqi60O4HBb1GSlBiTWFJohI9PFFzAWqLHo508bDUT+/PFjbMUKPX3QZPBhsYoGMZsgRdlAxaIP EXD8zBkiIBIzJiNUMes0YkAM0jVN/pYq0mWPGxA7WFnM42CJjRXELobSYORibxV06pDxoIVZHARe YDRDCJww85wkv+zCBgBmXLeBKrmkkAIK361UGko1LBCAFKBYhAIKjsBxABjy0WffCglYUAEEJQDC zBcA2IHRFQPwYaACHHAwAQM5WMTEBqescIIoKVRo0lsnIdNEIK+8EgQAUDCjxwGPYWCBCb1YNF99 FvW2giewYIKCCZkwskAZvlhEyw0jNGKgB1yMkcYiy/i4AQ4hJKJMkeDtZJIiJLyAhyZPKLAFMzB4 UMqibxgwhZYbcMmMl3wIQscJIBCzSxIqWMGJJGF0EIVzI8iiERMFUBAHM3sa+VN4pCZ90sIGD4CA BTNyvHAGRi6UMAkzoTSAxEWESRCYBToEc1EPLFywQQVHTPaAqRk5QcAdFiVTwWgWwmpSMJI4cotF YZmCkSmUfAaMKU1ZpExYp5gyy1cX1eIIJBmRYsowGrFyyGfMLGNKh936OdTBPSGJ8MI3Kczwwy85 DPHER15I8cUfSYzxxkSVxNLHIIcs8sgkl2zyySinPLJAKrfs8sswwxwQADs= ------=_NextPart_01CA0C9A.78874BB0 Content-Location: file:///C:/858A1B37/file0663.files/filelist.xml Content-Transfer-Encoding: quoted-printable Content-Type: text/xml; charset="utf-8" ------=_NextPart_01CA0C9A.78874BB0--